24 мая 2007 г., 07:44

Натюрморт

829 0 3
Цигарени пътеки - дим,
останал след въздишката във мрака.
Угарки от един живот.  В пепелника
са събрани изгорени идеали
от изстиналата жар - угарки от една цигара
и един живот. Само пепелища,
останали след огъня на бурния живот,
за да си спомняш.
Измолен момент за една цигара -
 почивка сред трудния път.
Палиш миг след миг и ги изгаряш,
преди да си усетил парещия им вкус,
преди да стигне до сърцето ти,
замръзнало от страх и болка.
След тях остава само димна диря,
размита в облачната синева.
И синьото небе не виждаш вече.
Рисуваш приказни мечти в пастел
и искаш, мислиш си, че си сред тях -
сред топлите нюанси на цветната картина.
Блъскаш мечтите в платното,
за да поемат от цветния дъх на измислени дни
и чакаш да оцветиш с петната от
кърваво-черно-червено и сивите дни...
Не се получава...
С угарки от сивите дни ли рисува,
та всичко в тази гама заличи
с четката на своята болка?
Изчерпана муза на самовлюбен поет
се усеща в размитите сенки на твойто платно...
Изнемощяла ръка, избелели бои
и проядена от времето четка
са оставили трайно следи по натюрморта
от вишневи спомени-клонки...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Белназ Гегова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Във всяко произведение на изкуството творецът влага ЧАСТ ОТ СЕБЕ СИ, за да му даде живот. Какъв ще е животът му от тук насетне не зависи от създателя му,а от странно преплитане на обстоятелства и събития - от "другите".
  • аз не бих се наел да правя критики.Във всяко произведение на изкувство
    можеш да се вторачиш и да намериш недостатъци.Аз се опитвам да усетя сърцето на твореца, неговото послание...
  • Лично на мен ми харесват описанията,с които си служиш
    Но не усетих ритъм,затова може би трябва да поработиш оше върху него !

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...