Натюрморт
останал след въздишката във мрака.
Угарки от един живот. В пепелника
са събрани изгорени идеали
от изстиналата жар - угарки от една цигара
и един живот. Само пепелища,
останали след огъня на бурния живот,
за да си спомняш.
Измолен момент за една цигара -
почивка сред трудния път.
Палиш миг след миг и ги изгаряш,
преди да си усетил парещия им вкус,
преди да стигне до сърцето ти,
замръзнало от страх и болка.
След тях остава само димна диря,
размита в облачната синева.
И синьото небе не виждаш вече.
Рисуваш приказни мечти в пастел
и искаш, мислиш си, че си сред тях -
сред топлите нюанси на цветната картина.
Блъскаш мечтите в платното,
за да поемат от цветния дъх на измислени дни
и чакаш да оцветиш с петната от
кърваво-черно-червено и сивите дни...
Не се получава...
С угарки от сивите дни ли рисува,
та всичко в тази гама заличи
с четката на своята болка?
Изчерпана муза на самовлюбен поет
се усеща в размитите сенки на твойто платно...
Изнемощяла ръка, избелели бои
и проядена от времето четка
са оставили трайно следи по натюрморта
от вишневи спомени-клонки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Белназ Гегова Всички права запазени