24.05.2007 г., 7:44

Натюрморт

827 0 3
Цигарени пътеки - дим,
останал след въздишката във мрака.
Угарки от един живот.  В пепелника
са събрани изгорени идеали
от изстиналата жар - угарки от една цигара
и един живот. Само пепелища,
останали след огъня на бурния живот,
за да си спомняш.
Измолен момент за една цигара -
 почивка сред трудния път.
Палиш миг след миг и ги изгаряш,
преди да си усетил парещия им вкус,
преди да стигне до сърцето ти,
замръзнало от страх и болка.
След тях остава само димна диря,
размита в облачната синева.
И синьото небе не виждаш вече.
Рисуваш приказни мечти в пастел
и искаш, мислиш си, че си сред тях -
сред топлите нюанси на цветната картина.
Блъскаш мечтите в платното,
за да поемат от цветния дъх на измислени дни
и чакаш да оцветиш с петната от
кърваво-черно-червено и сивите дни...
Не се получава...
С угарки от сивите дни ли рисува,
та всичко в тази гама заличи
с четката на своята болка?
Изчерпана муза на самовлюбен поет
се усеща в размитите сенки на твойто платно...
Изнемощяла ръка, избелели бои
и проядена от времето четка
са оставили трайно следи по натюрморта
от вишневи спомени-клонки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белназ Гегова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Във всяко произведение на изкуството творецът влага ЧАСТ ОТ СЕБЕ СИ, за да му даде живот. Какъв ще е животът му от тук насетне не зависи от създателя му,а от странно преплитане на обстоятелства и събития - от "другите".
  • аз не бих се наел да правя критики.Във всяко произведение на изкувство
    можеш да се вторачиш и да намериш недостатъци.Аз се опитвам да усетя сърцето на твореца, неговото послание...
  • Лично на мен ми харесват описанията,с които си служиш
    Но не усетих ритъм,затова може би трябва да поработиш оше върху него !

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...