24 янв. 2017 г., 11:43

Натюрморт

588 0 0

Както мъртвите рози 
няма никога да цъфнат,
така и любовта ми
няма да възкръсне.
Няма да се върне

миналият тремор 
и горещото очакване на думите ти,
капещи в главата ми разбъркано.
Ние сме си същите,
различно е обичането,
всеки смила със различна скорост
хапките на самотата си.
Аз съм алергична към обеми,
ти заемаш много място,
движиш се злокачествено в моите съдове.
Аз стоя затворена на тъмно,
чудейки се как да се накажа.
Зверски студ те дебне и пулсира в мен.
Иска ми се да не бях човек.
А ти стоиш като част от пейзажа,
който никой никога не снима...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...