Натюрморт в есенно
Тази нощ
спечелих един час
В
Р
Е
М
Е
наслада от
есенни
разсеяни
купове
звезди,
златни листа,
въздишки на самота,
идващи
от парцаливите гнезда.
Сухи клони и пера
са в тях
и
болка, мъка и тъга
не ще забравят.
Вятърът оплита в сърма
намръщените птици.
За своя принц
се озъртат
недокоснати девици.
Перманент оранж,
оксидно жълто
и
охра
забъркват
в душата
ми
листопад.
Не заспивай
зимен сън!
Когато
се събудиш,
няма да съм аз.
----------------------
29.10.2006 г.
Евгения Маринчева
спечелих един час
В
Р
Е
М
Е
наслада от
есенни
разсеяни
купове
звезди,
златни листа,
въздишки на самота,
идващи
от парцаливите гнезда.
Сухи клони и пера
са в тях
и
болка, мъка и тъга
не ще забравят.
Вятърът оплита в сърма
намръщените птици.
За своя принц
се озъртат
недокоснати девици.
Перманент оранж,
оксидно жълто
и
охра
забъркват
в душата
ми
листопад.
Не заспивай
зимен сън!
Когато
се събудиш,
няма да съм аз.
----------------------
29.10.2006 г.
Евгения Маринчева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Маринчева Все права защищены
