Jul 11, 2007, 9:59 AM

Натюрморт в есенно

  Poetry
734 0 7
Тази нощ
спечелих един час
В
Р
Е
М
Е
наслада от
есенни
разсеяни
купове
звезди,
златни листа,
въздишки на самота,
идващи
от парцаливите гнезда.
Сухи клони и пера
са в тях
и
болка, мъка и тъга
не ще забравят.
Вятърът оплита в сърма
намръщените птици.
За своя принц
се озъртат
недокоснати девици.
Перманент оранж,
оксидно жълто
и
охра
забъркват
в душата
ми
листопад.
Не заспивай
зимен сън!
Когато
се събудиш,
няма да съм аз.


----------------------
29.10.2006 г.
Евгения Маринчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...