20 мая 2011 г., 17:27

Научавам се бавно 

  Поэзия
593 0 7

Научавам се бавно да се будя с любов,

да посрещам зората с надежда,

да усещам отвътре всеки миг на живот,

подарен ми от Бога за нещо...

Много трудно се уча да ходя без страх

по пътеки, които отвеждат

по посока, където е мечтаният праг

и където сам Бог ни посреща.

Много трудно е!

Винаги в мене зове

мисълта да живея различно,

да съм старото диво и волно дете

и да бъда безкрайно себична...

Да оставям където си искам

следи,

без дори да ми трепне окото,

да си тръгвам внезапно

от всички мечти

ей така,

само в миг,

по средата...

Научавам се бавно

да бъда почти

най-добрият човек

на Земята...

 

 

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??