Научавам се бавно да се будя с любов,
да посрещам зората с надежда,
да усещам отвътре всеки миг на живот,
подарен ми от Бога за нещо...
Много трудно се уча да ходя без страх
по пътеки, които отвеждат
по посока, където е мечтаният праг
и където сам Бог ни посреща.
Много трудно е!
Винаги в мене зове
мисълта да живея различно,
да съм старото диво и волно дете ...