May 20, 2011, 5:27 PM

Научавам се бавно

  Poetry
774 0 7

Научавам се бавно да се будя с любов,

да посрещам зората с надежда,

да усещам отвътре всеки миг на живот,

подарен ми от Бога за нещо...

Много трудно се уча да ходя без страх

по пътеки, които отвеждат

по посока, където е мечтаният праг

и където сам Бог ни посреща.

Много трудно е!

Винаги в мене зове

мисълта да живея различно,

да съм старото диво и волно дете

и да бъда безкрайно себична...

Да оставям където си искам

следи,

без дори да ми трепне окото,

да си тръгвам внезапно

от всички мечти

ей така,

само в миг,

по средата...

Научавам се бавно

да бъда почти

най-добрият човек

на Земята...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....