Научавам се бавно
Научавам се бавно да се будя с любов,
да посрещам зората с надежда,
да усещам отвътре всеки миг на живот,
подарен ми от Бога за нещо...
Много трудно се уча да ходя без страх
по пътеки, които отвеждат
по посока, където е мечтаният праг
и където сам Бог ни посреща.
Много трудно е!
Винаги в мене зове
мисълта да живея различно,
да съм старото диво и волно дете
и да бъда безкрайно себична...
Да оставям където си искам
следи,
без дори да ми трепне окото,
да си тръгвам внезапно
от всички мечти
ей така,
само в миг,
по средата...
Научавам се бавно
да бъда почти
най-добрият човек
на Земята...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
