3 дек. 2010 г., 22:30

Научих

1.7K 0 3

Научих, че когато обичаш,
всичко е в друг цвят.
Научих, че когато искаш нещо,
то бяга от теб.

Научих, че когато си предаден,
душата ти крещи.
Научих, че когато ти откраднат любовта,
нямаш радост в очите,
само омраза към човека, извършил това.

Но така и не се научих
кога да спра да обичам!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Динева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • страхотен стих
  • Тепърва ще се учиш от емоциите, които ще те сполетяват и от книгите, които ще прочетеш, как най-добре да ги пресъздаваш във стих. Първата строфа е истинска поезия, но останалото е клише та дрънка, прощавай за речника. Заради първите две строфи, смятам, че трябва да продължиш с писането, но не си го поставяй за самоцел. Пиши за себе си, не за да обясняваш нещо на някой.
  • О,мило дете,научила си най-важното-че не трябва да спираш да обичаш!Но трябва да научиш още,че не бива да се мрази-това убива най-напред тебе!Обичай и живей-това е пътя!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...