3 дек. 2010 г., 22:30

Научих

1.7K 0 3

Научих, че когато обичаш,
всичко е в друг цвят.
Научих, че когато искаш нещо,
то бяга от теб.

Научих, че когато си предаден,
душата ти крещи.
Научих, че когато ти откраднат любовта,
нямаш радост в очите,
само омраза към човека, извършил това.

Но така и не се научих
кога да спра да обичам!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Динева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • страхотен стих
  • Тепърва ще се учиш от емоциите, които ще те сполетяват и от книгите, които ще прочетеш, как най-добре да ги пресъздаваш във стих. Първата строфа е истинска поезия, но останалото е клише та дрънка, прощавай за речника. Заради първите две строфи, смятам, че трябва да продължиш с писането, но не си го поставяй за самоцел. Пиши за себе си, не за да обясняваш нещо на някой.
  • О,мило дете,научила си най-важното-че не трябва да спираш да обичаш!Но трябва да научиш още,че не бива да се мрази-това убива най-напред тебе!Обичай и живей-това е пътя!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...