Очите ми потънаха във язви
след десет бала земетръс...
Косите ми увиснаха от бесене.
Сърцето се усука и се счупи.
Като кръст!
Научих ли се да откривам мини
в трасиран от сапьори път...
Във раните си рози да отглеждам.
И болката да става обич. Неведнъж.
Разсечена е бледата ми сянка...
Самотно я прегръщам в мрак и студ.
Научих ли се просто да не мразя, ...