vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
6.02.2010 г., 19:16  

Научих ли се

1.1K 1 4

Очите ми потънаха във язви
след десет бала земетръс...
Косите ми увиснаха от бесене.
Сърцето се усука и се счупи.
                                Като кръст!

 

Научих ли се да откривам мини
в трасиран от сапьори път...
Във раните си рози да отглеждам.
И болката да става обич. Неведнъж.


Разсечена е бледата ми сянка...
Самотно я прегръщам в мрак и студ.
Научих ли се просто да не мразя,
когато без вина ме сочат с пръст?!



05.01.10г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Костова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0