Aneta_kz (Анета)
511 12601
23 окт. 2009 г., 00:33

,,Наум разговаря със себе си!'' 

  Поэзия » Любовная
803 0 14

,,Свърши се.

               Беше като умиране.''

                                                                   Станка Пенчева

 

 

Завесите паднаха.

Светлините угаснаха.

Умилената публика бърше очи.

Зад кулисите жена се гърчи

след финалния поклон на колене.

Е, свърши се.

Последна игра.

На последен спектакъл.

Беше по-трудно от раждане.

Всъщност беше...

подобно умиране.

А сега накъде?

За преглъщане късно е.

Дращи в гърлото писък на сова.

На гърдите тежи свободата ù

задушаваща нейната воля.

... а крилата отдавна са спрели

да летят все нагоре към тъмното

и да дирят посока за връщане.

Ще си вземе Луната на тръгване.

Слънцето -

ще си измисли.

Ще върви по пътеки утъпкани

и... ще говори със своите мисли.

(Тези, дето в тъгата са заедно.)

А пред нея светът ще се киска

от безумно присмиващи вещици.

От запалени факли в косите ù

ще горят побелелите мигове.

Ще изкапват в стенания дните ù

(и без друго тежи тишината).

Последна сцена...

Последната роля.

Последен спектакъл...

..................................

Така студено е...

а kak ù се говори...

Аах...

                      този напор набъбнал в очите ù.

Моли се на Бог да я запази и...

Наум разговаря със себе си!


© Анета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотен стих си написала, Анета!!!
    Пиши още - ще те чета!
    Поздравления!
  • ...ще си вземе луната на тръгване... Най-трудният разговор - този със себе си. Тежко ми стана.
  • Благодаря на всички!

    shumkd (Кадир Демир), възможно е... не мога да преценя, но ако нещо да се разминава, моля за предложения.
  • "Дращи в гърлото писък на сова."


    Чудех се какво ми дращи...

    Благодаря за удоволствието, Ани!*
  • Силно е, както всичко написано от теб!
    Прегръдка!
  • Безнадеждно и отчаяно!Силен стих!
  • "Одраска" душата и гърлото ми този стих , Ани ! Няма как да не се сетя ,че <a href="http://vbox7.com/play:e89a8510" target="_blank"> до утре вечер , в другия спектакъл ,пак ще е същото ... >>> </a> Поздравления !

  • Когато завесите паднат
    монолозите...край нямат!
    Този е хубав!
  • Този стих ми е много близък...
  • "До утре - до другият спектакъл..."
    А колко е труден разговорът със себе си!
    Поздрави, Ани*
  • "Ще си вземе Луната на тръгване.

    Слънцето -

    ще си измисли.

    Ще върви по пътеки утъпкани

    и... ще говори със своите мисли."
    Ани...!!!
  • Много е силно!
  • Много ми хареса, Ани.В живота все нещо свършва,хубаво е ако започва нещо ново.Но колкото човек по остарява,с много неща приключва.Може би замисълът ти е друг,но всеки пречупва прочетеното през себе си.
  • Силно пишеш, Ани!
Предложения
: ??:??