,,Наум разговаря със себе си!''
,,Свърши се.
Беше като умиране.''
Станка Пенчева
Завесите паднаха.
Светлините угаснаха.
Умилената публика бърше очи.
Зад кулисите жена се гърчи
след финалния поклон на колене.
Е, свърши се.
Последна игра.
На последен спектакъл.
Беше по-трудно от раждане.
Всъщност беше...
подобно умиране.
А сега накъде?
За преглъщане късно е.
Дращи в гърлото писък на сова.
На гърдите тежи свободата ù
задушаваща нейната воля.
... а крилата отдавна са спрели
да летят все нагоре към тъмното
и да дирят посока за връщане.
Ще си вземе Луната на тръгване.
Слънцето -
ще си измисли.
Ще върви по пътеки утъпкани
и... ще говори със своите мисли.
(Тези, дето в тъгата са заедно.)
А пред нея светът ще се киска
от безумно присмиващи вещици.
От запалени факли в косите ù
ще горят побелелите мигове.
Ще изкапват в стенания дните ù
(и без друго тежи тишината).
Последна сцена...
Последната роля.
Последен спектакъл...
..................................
Така студено е...
а kak ù се говори...
Аах...
този напор набъбнал в очите ù.
Моли се на Бог да я запази и...
Наум разговаря със себе си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
