10 февр. 2012 г., 18:29

Наводнение

1.1K 0 5

Наводнение

 

 

 

 Зад пропуканите стени

на стара  кирпичена къща,

във  воден капан заклещени,

 смъртта  обитателите  ù обгръща.

 

 В ушите им   кънти шумът  на водата,

вече заляла приземния етаж,

думите им  засядат в гърлата,

реална, опасността не е мираж.

 

 Въздухът  се раздира от писъци,

в очите им  чете се   уплаха,

нахлула, водната стихия на тласъци,

за живота им е истинска  заплаха.

 

 Страхът  се засилва от скърцане,

под краката  им  подът се пропуква,

времето спря  в мига  на     съзерцание

как водата на втория етаж  се промъква.

 

 Единственото им  спасение  бе надежда,

някой да  ги чуе и на помощ да се притече,

да отговори на болезнената   нужда,

преди цялата  къщата стихията да повлече.

 

 Изходът от трагедията  настъпи,

когато над главите им  спусна се  въже,

пристигнали,  гражданските екипи

от покрива  издърпват  бедстващите жени и мъже.

 

Спасени от ужаса  и далеч от  опасността,

пред очите им  вълната погълна имота,

срещата им очи в очи със смъртта

само ги убеди, че няма нищо по-ценно от живота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© fervor Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...