10 feb 2012, 18:29

Наводнение

  Poesía » Otra
1.1K 0 5

Наводнение

 

 

 

 Зад пропуканите стени

на стара  кирпичена къща,

във  воден капан заклещени,

 смъртта  обитателите  ù обгръща.

 

 В ушите им   кънти шумът  на водата,

вече заляла приземния етаж,

думите им  засядат в гърлата,

реална, опасността не е мираж.

 

 Въздухът  се раздира от писъци,

в очите им  чете се   уплаха,

нахлула, водната стихия на тласъци,

за живота им е истинска  заплаха.

 

 Страхът  се засилва от скърцане,

под краката  им  подът се пропуква,

времето спря  в мига  на     съзерцание

как водата на втория етаж  се промъква.

 

 Единственото им  спасение  бе надежда,

някой да  ги чуе и на помощ да се притече,

да отговори на болезнената   нужда,

преди цялата  къщата стихията да повлече.

 

 Изходът от трагедията  настъпи,

когато над главите им  спусна се  въже,

пристигнали,  гражданските екипи

от покрива  издърпват  бедстващите жени и мъже.

 

Спасени от ужаса  и далеч от  опасността,

пред очите им  вълната погълна имота,

срещата им очи в очи със смъртта

само ги убеди, че няма нищо по-ценно от живота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© fervor Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...