7 окт. 2010 г., 09:27

Навсякъде гост

861 0 18

Навсякъде гост

 

                             ***

разпъваш душата ми

не на кръст

а на вятъра

във всички посоки

я впрягаш камшично

и после

се скриваш

за ден

за година

не виждаш сълзите

не чуваш въздишките

гониш Фортуната

спираш в иконите

незрящ

оглушал

навсякъде приет

и навсякъде гост

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно, изстрадано стихотворение! Изстреляно като картечен откос.
    Поздравления!
  • "разпъваш душата ми

    не на кръст

    а на вятъра

    във всички посоки"

    Въздушен кръстопът.Рояк въздишки
    около вятъра въпросите си нижат...
    Със всяко вдишване или издишване
    по-тежък е светът препълнен с грижи...

    Аплодисменти!Оригинална и мистична поезия!
  • Добре заварила, Разпъната на вятъра... душа кат свещ с образ на икона!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...