Oct 7, 2010, 9:27 AM

Навсякъде гост

  Poetry » Love
859 0 18

Навсякъде гост

 

                             ***

разпъваш душата ми

не на кръст

а на вятъра

във всички посоки

я впрягаш камшично

и после

се скриваш

за ден

за година

не виждаш сълзите

не чуваш въздишките

гониш Фортуната

спираш в иконите

незрящ

оглушал

навсякъде приет

и навсякъде гост

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силно, изстрадано стихотворение! Изстреляно като картечен откос.
    Поздравления!
  • "разпъваш душата ми

    не на кръст

    а на вятъра

    във всички посоки"

    Въздушен кръстопът.Рояк въздишки
    около вятъра въпросите си нижат...
    Със всяко вдишване или издишване
    по-тежък е светът препълнен с грижи...

    Аплодисменти!Оригинална и мистична поезия!
  • Добре заварила, Разпъната на вятъра... душа кат свещ с образ на икона!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...