7.10.2010 г., 9:27

Навсякъде гост

863 0 18

Навсякъде гост

 

                             ***

разпъваш душата ми

не на кръст

а на вятъра

във всички посоки

я впрягаш камшично

и после

се скриваш

за ден

за година

не виждаш сълзите

не чуваш въздишките

гониш Фортуната

спираш в иконите

незрящ

оглушал

навсякъде приет

и навсякъде гост

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно, изстрадано стихотворение! Изстреляно като картечен откос.
    Поздравления!
  • "разпъваш душата ми

    не на кръст

    а на вятъра

    във всички посоки"

    Въздушен кръстопът.Рояк въздишки
    около вятъра въпросите си нижат...
    Със всяко вдишване или издишване
    по-тежък е светът препълнен с грижи...

    Аплодисменти!Оригинална и мистична поезия!
  • Добре заварила, Разпъната на вятъра... душа кат свещ с образ на икона!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...