Навсякъде гост

Поезия » Любовна

860 0 18

Навсякъде гост

***

разпъваш душата ми

не на кръст

а на вятъра

във всички посоки

я впрягаш камшично

и после

се скриваш

за ден

за година

не виждаш сълзите

не чуваш въздишките

гониш Фортуната

спираш в иконите

незрящ

оглушал

навсякъде приет

и навсякъде гост

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

rudin (Иван Христов)

Много силно, изстрадано стихотворение! Изстреляно като картечен откос.
Поздравления!

2010-10-12T21:23:15+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"разпъваш душата ми

не на кръст

а на вятъра

във всички посоки"

Въздушен кръстопът.Рояк въздишки
около вятъра въпросите си нижат...
Със всяко вдишване или издишване
по-тежък е светът препълнен с грижи...

Аплодисменти!Оригинална и мистична поезия!

2010-10-12T00:23:24+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

2010-10-11T18:49:44+03:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Добре заварила, Разпъната на вятъра... душа кат свещ с образ на икона!

2010-10-10T22:57:01+03:00
bojilova1 (Петя Божилова)

2010-10-10T22:16:25+03:00