Навсякъде те търся
В зелените очи на вечерта.
В студените сълзи на самотата...
Във порива за обич на кръвта.
В горчивата прегръдка на тъгата...
В неоновия блясък на света.
В горещите пътеки на земята.
В посоките на птичите ята.
В загадъчния профил на луната.
В разкъсващия сетивата стон
на полунощна, много тъжна птица...
В прдчувствие за звън на телефон!
В зърната на антична броеница!
В предесенно смълчаното лице
на тръгналото към септември лято...
В дълбокото на своето сърце.
В застиналата дръжка на вратата!
Навсякъде те търся! Но мълчи
в прозореца ми нощ несподелена...
А си забравил толкова очи
в небето! Милиарди! И зелени...
© Гълъбина Митева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Скоро не съм изпитвала насладата да те чета,Гълъбина!Интересен стих с това "В" открай-докрай!!Образно ми прилича на излитане на самолет-набира скорост,набира на място и накрая.... изведнъж "хвръква"-/твоя последен куплет/
-
Току що си подарих Възторг като прочетох...
-
Страхотно!
-
уау
-
Вълнуващо...
-
Красиво и завладяващо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
