Навсякъде те търся
В зелените очи на вечерта.
В студените сълзи на самотата...
Във порива за обич на кръвта.
В горчивата прегръдка на тъгата...
В неоновия блясък на света.
В горещите пътеки на земята.
В посоките на птичите ята.
В загадъчния профил на луната.
В разкъсващия сетивата стон
на полунощна, много тъжна птица...
В прдчувствие за звън на телефон!
В зърната на антична броеница!
В предесенно смълчаното лице
на тръгналото към септември лято...
В дълбокото на своето сърце.
В застиналата дръжка на вратата!
Навсякъде те търся! Но мълчи
в прозореца ми нощ несподелена...
А си забравил толкова очи
в небето! Милиарди! И зелени...
© Гълъбина Митева All rights reserved.
