mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
18 мая 2008 г., 20:00

Навярно... 

  Поэзия » Философская
732 0 5

Навярно...

Навярно помъдрявам и май е неизбежно,

на куп неща откривам, че спирам се небрежно.

Не се ядосвам много за щяло и нещяло,

спокойно се оглеждам във свойто огледало.

Дали съм безразлична и вече не обичам?

Или пък след илюзии аз просто спрях да тичам?

И някак примирих се - нещата не променям,

което вкаменелост е - такова го приемам...

Пред себе си открито заставам и поглеждам:

в очите ми все пак гори искрица от надежда!

Дали съм помъдряла? Или съм уморена

да бъда уникална, единствена Вселена?

Наистина не зная, такава съм - каквато!

Жена от кал и пръст, не от фалшиво злато.

И сякаш съм смирена, но вътре в мен бушува

остатък от природата ми и не ще да чува

да бъде безвъзвратно зачеркната; и дива

не спира да говори:"Живей! Бъди щастлива!"

© Мария Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??