mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
18.05.2008 г., 20:00 ч.

Навярно... 

  Поезия » Философска
673 0 5

Навярно...

Навярно помъдрявам и май е неизбежно,

на куп неща откривам, че спирам се небрежно.

Не се ядосвам много за щяло и нещяло,

спокойно се оглеждам във свойто огледало.

Дали съм безразлична и вече не обичам?

Или пък след илюзии аз просто спрях да тичам?

И някак примирих се - нещата не променям,

което вкаменелост е - такова го приемам...

Пред себе си открито заставам и поглеждам:

в очите ми все пак гори искрица от надежда!

Дали съм помъдряла? Или съм уморена

да бъда уникална, единствена Вселена?

Наистина не зная, такава съм - каквато!

Жена от кал и пръст, не от фалшиво злато.

И сякаш съм смирена, но вътре в мен бушува

остатък от природата ми и не ще да чува

да бъде безвъзвратно зачеркната; и дива

не спира да говори:"Живей! Бъди щастлива!"

© Мария Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??