навярно мислите в съня ми долетели
Навярно мислите, в съня ми долетели,
те любеха с извивките на тялото,
със жаркото във устни пребледнели,
целуваха те страстно, зажадняло.
Навярно на палитрите мечтите,
преминали през дланите на вятъра,
разровили са пепелта в душата ми,
разпалвайки огньове в тишината.
Дочух как стъпките притихват
със непогалената, алена зора.
Във дланите ми тръпнещи се раждат
възторжените мисли на деня...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
