Навън
Навън
Понякога излизам сам аз навън,.
под синьото небе, мое мило родно,
и си говоря с тях, говоря със звездите,
и дишам свободно, живея сякаш в сън.
Защото там горе има хора добри,
те са с нас и с тях не сме сами.
Защото там отиват само най-добрите
и светят ярко, те са за нас звездите!
И спомняме си ние за тях с тъга,
с усмивка останала в нашата душа.
Те ще останат завинаги в нашите сърца,
ще живеят в нас и нашите добри дела.
Навън съм пак и грее неговата звезда,
на мои приятел, една моя утеха една!
Отиде си и ни гледаш човече както някога,
дали както обещаваме правиме добри дела.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
