valcanyon (Валентин Миленов)
790 1829
26 abr 2023, 0:18

Навън 

  Poesía » Filosófica, Civil
228 2 4

          Навън

 

 

Понякога излизам сам аз навън,.

под синьото небе, мое мило родно,

и си говоря с тях, говоря със звездите,

и дишам свободно, живея сякаш в сън.

 

Защото там горе има хора добри,

те са с нас и с тях не сме сами.

Защото там отиват само най-добрите

и светят ярко, те са за нас звездите!

 

И спомняме си ние за тях с тъга,

с усмивка останала в нашата душа.

Те ще останат завинаги в нашите сърца,

ще живеят в нас и нашите добри дела. 

 

Навън съм пак и грее неговата звезда,

на мои приятел, една моя утеха една!

Отиде си и ни гледаш човече както някога,

дали както обещаваме правиме добри дела.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??