valcanyon (Валентин Миленов)
789 1829
26.04.2023 г., 0:18 ч.

Навън 

  Поезия » Философска, Гражданска
226 2 4

          Навън

 

 

Понякога излизам сам аз навън,.

под синьото небе, мое мило родно,

и си говоря с тях, говоря със звездите,

и дишам свободно, живея сякаш в сън.

 

Защото там горе има хора добри,

те са с нас и с тях не сме сами.

Защото там отиват само най-добрите

и светят ярко, те са за нас звездите!

 

И спомняме си ние за тях с тъга,

с усмивка останала в нашата душа.

Те ще останат завинаги в нашите сърца,

ще живеят в нас и нашите добри дела. 

 

Навън съм пак и грее неговата звезда,

на мои приятел, една моя утеха една!

Отиде си и ни гледаш човече както някога,

дали както обещаваме правиме добри дела.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??