Навън е зима, а в сърцето - лято!
Синьо небе, слънце и сняг,
голи дървета, потънали в сън,
скрил се е вятърът, стар веселяк,
в преспите, там, до стария пън.
Няма пътеки, няма ни път,
всичко е бяло и девствено,
а старите клони сякаш държат,
не снеговете, а детството.
С игличките, струни старинни,
застинали в ритъма леден,
докосва ни ревностно зимата,
в мене, и в тебе загледана.
Тихо ме бодва, точно от ляво,
снежната длан, със пръстчето,
виждам лицето, ангелско, бяло,
сякаш огряло е слънцето.
Гледам светът, сякаш блестеше,
в розово - бяло и синьо,
навън е зима, а във сърцето,
лятото шепне щастливо!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
