8 дек. 2021 г., 17:47

Навън е зима, а в сърцето - лято! 

  Поэзия » Другая
1425 5 27

Синьо небе, слънце и сняг,

голи дървета, потънали в сън,

скрил се е вятърът, стар веселяк,

в преспите, там, до стария пън.

 

Няма пътеки, няма ни  път,

всичко е бяло и девствено,

а старите клони сякаш държат,

не снеговете, а детството.

 

С игличките, струни старинни,

застинали в ритъма леден,

докосва ни ревностно зимата,

в мене, и в тебе загледана.

 

Тихо ме бодва, точно от ляво,

снежната длан, със пръстчето,

виждам лицето, ангелско, бяло,

сякаш огряло е слънцето.

 

Гледам светът, сякаш блестеше,

в розово - бяло и синьо,

навън е зима, а във сърцето,

лятото шепне щастливо!

 

 

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??