Трябваше вчера да го публикувам, но до вечерта не можех да отворя сайта, а после имах гости
Навършвам днес 40 години.
Сърцето ми прелива от тъга.
Не са причина бръчките, покрили челото,
не е причината снега в косите ми,
а липсата на моя скъп баща.
Не спрях да чакам първи в този ден
той свойте пожелания да каже.
Уви! Мълчи слушалката студена.
Той няма никога да се обади...
И днес се моля, Боже, за това,
в съня ми татко кротичко да влезе,
за да почувствам малко топлина
и после тихичко да си излезе.
За мен това ще бъде ДАР голям.
Не бих го заменила с нищо друго.
Аз просто искам в кроткия си сън
бащина целувка да получа.
9.01.2008
За пръв път, откакто баща ми е починал ще се опитам да преодолея болката, че човекът, който ме е създал не е между живите и ще направя опит да отпразнувам юбилея си.
© Анна Дюлгерова Все права защищены