22 мар. 2008 г., 08:54

Навързани думи

Поэзия » Другая

943 0 4

Слънцето бе жълто, облаците
тук-там белееха.
Усмивка от планините, птиците
радостно пееха.

Срещу взора ми гора
се разлистваше,
пред нея - зелена поляна
в скута си трева разтилаше.

Краката ми в пътека стъпили,
камъчетата пъстроцветно сияеха.
Вървяхме ние, надежда изгубили,
други извора отчаяно диреха.

Не смисъл, а просто думи ний редим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

меланхолик (Йордан Серафимов)

нима е задължително да има Смисъл??? Нали го знаете живота, идва с големия си... смисъл и е****а майката на всичко красиво. Поздрави за стиха ти, харесва ми много.

2008-11-24T21:07:04+02:00
locaaa_f (Биляна)

по-слабо е от другите ти стихотворение, които си публикувал тук, но има нещо в него, което няккаси ми харесва

2008-11-02T21:08:23+02:00
gerrda (Геновева Христова)

верно са само думи...

2008-03-22T13:13:14+02:00
Юлия (Юлияна)

Знаеш колко си прав, нали! "Не смисъл, а думи...". Но хубавото е, че това се отнася само за тази порода човеци, дето се храни с думи. Поздрави!!!

2008-03-22T12:36:33+02:00