Mar 22, 2008, 8:54 AM

Навързани думи 

  Poetry » Other
687 0 4
Слънцето бе жълто, облаците
тук-там белееха.
Усмивка от планините, птиците
радостно пееха.


Срещу взора ми гора
се разлистваше,
пред нея - зелена поляна
в скута си трева разтилаше.


Краката ми в пътека стъпили,
камъчетата пъстроцветно сияеха.
Вървяхме ние, надежда изгубили,
други извора отчаяно диреха.


Не смисъл, а просто думи ний редим.

© Герхард Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • нима е задължително да има Смисъл??? Нали го знаете живота, идва с големия си... смисъл и е****а майката на всичко красиво. Поздрави за стиха ти, харесва ми много.
  • по-слабо е от другите ти стихотворение, които си публикувал тук, но има нещо в него, което няккаси ми харесва
  • верно са само думи...
  • Знаеш колко си прав, нали! "Не смисъл, а думи...". Но хубавото е, че това се отнася само за тази порода човеци, дето се храни с думи. Поздрави!!!
Random works
: ??:??