22 mar 2008, 8:54

Навързани думи 

  Poesía » Otra
686 0 4
Слънцето бе жълто, облаците
тук-там белееха.
Усмивка от планините, птиците
радостно пееха.


Срещу взора ми гора
се разлистваше,
пред нея - зелена поляна
в скута си трева разтилаше.


Краката ми в пътека стъпили,
камъчетата пъстроцветно сияеха.
Вървяхме ние, надежда изгубили,
други извора отчаяно диреха.


Не смисъл, а просто думи ний редим.

© Герхард Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • нима е задължително да има Смисъл??? Нали го знаете живота, идва с големия си... смисъл и е****а майката на всичко красиво. Поздрави за стиха ти, харесва ми много.
  • по-слабо е от другите ти стихотворение, които си публикувал тук, но има нещо в него, което няккаси ми харесва
  • верно са само думи...
  • Знаеш колко си прав, нали! "Не смисъл, а думи...". Но хубавото е, че това се отнася само за тази порода човеци, дето се храни с думи. Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??