22 mar 2008, 8:54

Навързани думи

  Poesía » Otra
937 0 4
Слънцето бе жълто, облаците
тук-там белееха.
Усмивка от планините, птиците
радостно пееха.


Срещу взора ми гора
се разлистваше,
пред нея - зелена поляна
в скута си трева разтилаше.


Краката ми в пътека стъпили,
камъчетата пъстроцветно сияеха.
Вървяхме ние, надежда изгубили,
други извора отчаяно диреха.


Не смисъл, а просто думи ний редим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Герхард Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • нима е задължително да има Смисъл??? Нали го знаете живота, идва с големия си... смисъл и е****а майката на всичко красиво. Поздрави за стиха ти, харесва ми много.
  • по-слабо е от другите ти стихотворение, които си публикувал тук, но има нещо в него, което няккаси ми харесва
  • верно са само думи...
  • Знаеш колко си прав, нали! "Не смисъл, а думи...". Но хубавото е, че това се отнася само за тази порода човеци, дето се храни с думи. Поздрави!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...