Наяве
Сънувах очите на хора,
които обичах насън.
Насън не усетих умора
да чакам поредния сън.
Сънувах студена милувка,
която гневът ми стопи.
Сънувах, че връщам целувка
на сухи, горещи очи.
Сънувах, че вече съм будна,
но никой до мен не стои.
Река необятна и чудна
ме носи в зелени води.
В съня ми брегът беше прашен
и пълен с невидими дни,
а пътят до него бе страшен
под угасени звезди.
Зад този бряг виждам телата
на моята истинска страст.
Затворих очи и реката
отнесе шептящия глас.
Сънувах така, че заспивам
и някой заспал е до мен.
Усетих, че нежно изстивам
в прегръдка на ден уморен.
Студено е, искам да сляза
в топла безсънна страна.
Тази, в която ще вляза
нечия, жива, една.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Все права защищены
