15 сент. 2016 г., 19:48

Назад ни връщат

694 1 2

Назад ни връщат спомени на таза дата,

когато хванахме писалката с трепереща ръка.

Те нашите учители дали са чакали отплата?

По тях остана ни единствено тъга.

Лицата им ще срещам в спомените на сърцето,

напуснали отдавна някои този свят.

Дори от там в мен остават им лицата,

оставиха в душата истинския бяг.

Назад се връщам и само с благодарност,

че даваха от себе си и своето сърце.

Научиха ме те със своята вярност,

не се срамувам Аз от истинското им лице.

                        В.Й.  15.09.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...