15 сент. 2016 г., 19:48

Назад ни връщат

690 1 2

Назад ни връщат спомени на таза дата,

когато хванахме писалката с трепереща ръка.

Те нашите учители дали са чакали отплата?

По тях остана ни единствено тъга.

Лицата им ще срещам в спомените на сърцето,

напуснали отдавна някои този свят.

Дори от там в мен остават им лицата,

оставиха в душата истинския бяг.

Назад се връщам и само с благодарност,

че даваха от себе си и своето сърце.

Научиха ме те със своята вярност,

не се срамувам Аз от истинското им лице.

                        В.Й.  15.09.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...