15 сент. 2016 г., 19:48

Назад ни връщат

697 1 2

Назад ни връщат спомени на таза дата,

когато хванахме писалката с трепереща ръка.

Те нашите учители дали са чакали отплата?

По тях остана ни единствено тъга.

Лицата им ще срещам в спомените на сърцето,

напуснали отдавна някои този свят.

Дори от там в мен остават им лицата,

оставиха в душата истинския бяг.

Назад се връщам и само с благодарност,

че даваха от себе си и своето сърце.

Научиха ме те със своята вярност,

не се срамувам Аз от истинското им лице.

                        В.Й.  15.09.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...