Sep 15, 2016, 7:48 PM

Назад ни връщат

  Poetry » Other
684 1 2

Назад ни връщат спомени на таза дата,

когато хванахме писалката с трепереща ръка.

Те нашите учители дали са чакали отплата?

По тях остана ни единствено тъга.

Лицата им ще срещам в спомените на сърцето,

напуснали отдавна някои този свят.

Дори от там в мен остават им лицата,

оставиха в душата истинския бяг.

Назад се връщам и само с благодарност,

че даваха от себе си и своето сърце.

Научиха ме те със своята вярност,

не се срамувам Аз от истинското им лице.

                        В.Й.  15.09.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...