Наздравица
Тази вечер ще сипя във чашите
залез огнен и бурно море
и за тебе ще вдигна наздравица:
„За мъжа, който някога в мен
разгоря най-неземната лудост,
с най-красивите свои мечти.”
Днес се питам дали беше чудо?
Ти ли мен, аз ли тебе открих?
Връхлетя в моя ден като огън,
без да питаш какво е било –
подари ми най-дръзките спомени,
с теб научих какво е любов.
Затова тази вечер ще търся,
с лудо вино пак същия мъж,
който, знам, щом е с мен, ще възкръсне,
в тази нощ като топлия дъжд...
В див копнеж две тела ще се слеят
ще танцуват под лунни лъчи –
пия с теб и за тебе живея
щом се раждам отново в мечти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
