16 окт. 2014 г., 18:24

Наздравица

1.1K 0 2

За тъмната страна от същността ни,
за вечерите с цвят на вишна,
за пламъкът в очите на девица,
за огъня, за вярата, за риска.
Да пием за неказаните думи,
за казаните истини да пием.
За тъжната душа на песимиста
и ласката фалшива на артиста!
За криволичещото щастие
и светлото очаквано начало.
За буриите с падащите факли,
за изгорелите мечти
и вдигнати мостове.
За ангела и дявола,
за теб, за мен, за нас!
За утрешното вчера
и миналото бъдеще,
което си отива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камена Григорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Мисана!!! Тази част и аз най - много си я харесвам.. Хубав ден!

    Ан Анабел, голямо удоволствие са думите ти и благодаря!
  • Ефектно стихотворение, кореспондиращо с Еклесиаст /И няма нищо ново под слънцето/: "За утрешното вчера" /авторката/, допълнено от чудесното:
    "и миналото бъдеще, което си отива..."

    Много ми хареса ОКОТО на текста:

    "За тъмната страна от същността ни,
    за вечерите с цвят на вишна...
    Да пием за неказаните думи,
    за казаните истини да пием.
    За тъжната душа на песимиста
    и ласката фалшива на артиста!
    За криволичещото щастие...
    За буриите с падащите факли,
    за изгорелите мечти
    и вдигнати мостове."

    Поздравление, Камена и най-висока оценка!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...