За тъмната страна от същността ни,
за вечерите с цвят на вишна,
за пламъкът в очите на девица,
за огъня, за вярата, за риска.
Да пием за неказаните думи,
за казаните истини да пием.
За тъжната душа на песимиста
и ласката фалшива на артиста!
За криволичещото щастие
и светлото очаквано начало.
За буриите с падащите факли,
за изгорелите мечти
и вдигнати мостове.
За ангела и дявола,
за теб, за мен, за нас!
За утрешното вчера
и миналото бъдеще,
което си отива...
© Камена Григорова Всички права запазени
Ан Анабел, голямо удоволствие са думите ти и благодаря!