12 янв. 2010 г., 12:39

Не

Поэзия

770 0 4

Не вярвам. В правила не вярвам.
И в граници. В канони. В конституции.
На ничий бог, за нищо не съм благодарна,
не се бия във чужди революции.

Не следвам. Никого не следвам.
Ни лидери, ни апостоли, ни спасители.
Обичам да съм в списъка последна,
и да съм различна от значителните.

Не строя. След мен следи няма,
нито пепел, ни семена, ни градини.
Оставам невидима и недоразбрана.
Вятър в дъжда ще напомня, че ме е имало.

09.01.2010г.
гр. Сан Фернандо

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

svetlanal (Светлана Лажова)

Е, вече остави следа!!!

2010-01-13T06:35:07+02:00
hapka-kapka (Десислава Вълова)

разтърсващо е! този твой стих има невероятно въздействие, дълбоко послание, добро звучене. трябва да кажа, че и изразните средства следват смислено идеята, която е цялостна, ненакъсана. посланието се разбира - трогва и се запомня.

2010-01-13T05:46:48+02:00
Човек (Анна Станоева)

Нещо не го разбрах... Ма сигурно аз нещо...
Все пак да си кажа:
"Не следвам. Никого не следвам.
Ни лидери, ни апостоли, ни спасители.
Обичам да съм в списъка последна,
и да съм различна от значителните."
Е? Хем последна, хем не следваш... Неподвижна? Съжалявам.

2010-01-12T14:04:22+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... отрицанието, когато стигне своя предел, своя край, се доближава до положителния полюс...
Брайчева - харесвам непринудената ти противоречива същност...!

2010-01-12T12:46:35+02:00