29 июн. 2011 г., 11:19
Не!
Не, недей ме поглеждай! Недей!
Не се усмихвай с очите си -
две черни дупки.
Те поглъщат материята на мойто сърце
и го почернят, и го късат на две.
Не, недей ме поглеждай така! Недей!
Не ми говори!
Макар и да го искам най-силно на света.
От думите се раждат десетки надежди,
а така ме боли
да умират и да ги зарявам в калта.
Подмини ме, чуваш ли?!
Просто подмини!
Дори да ме виждаш, за мене сляп ти бъди!
Че от тебе се лее страшна отрова,
остави ме преди
да загине и последната шепа мечти!
17.03-06.04 [Безименно]
© Сюзън Смърт Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Понякога е хубаво да рискуваш... Нали черните дупки могат да са портали към други измерения
Поздрави! -
И на мен ми хареса!
-
Много си е хубаво! Има идея и е тъжно.
-
Харесва ми! Силно е!
-
Тогава те поздравявам!
-
е, имала съм и по-лоши стихотворения.. какво толкова има..?
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
