29 июн. 2011 г., 11:19

Не!

1.2K 0 7

Не, недей ме поглеждай! Недей!
Не се усмихвай с очите си -
две черни дупки.
Те поглъщат материята на мойто сърце
и го почернят, и го късат на две.

Не, недей ме поглеждай така! Недей!
Не ми говори!
Макар и да го искам най-силно на света.
От думите се раждат десетки надежди,
а така ме боли
да умират и да ги зарявам в калта.

Подмини ме, чуваш ли?!
Просто подмини!
Дори да ме виждаш, за мене сляп ти бъди!
Че от тебе се лее страшна отрова,
остави ме преди
да загине и последната шепа мечти!

 

 

      17.03-06.04     [Безименно]

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сюзън Смърт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога е хубаво да рискуваш... Нали черните дупки могат да са портали към други измерения Поздрави!
  • И на мен ми хареса!
  • Много си е хубаво! Има идея и е тъжно.
  • Харесва ми! Силно е!
  • Тогава те поздравявам!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...