29.06.2011 г., 11:19

Не!

1.2K 0 7

Не, недей ме поглеждай! Недей!
Не се усмихвай с очите си -
две черни дупки.
Те поглъщат материята на мойто сърце
и го почернят, и го късат на две.

Не, недей ме поглеждай така! Недей!
Не ми говори!
Макар и да го искам най-силно на света.
От думите се раждат десетки надежди,
а така ме боли
да умират и да ги зарявам в калта.

Подмини ме, чуваш ли?!
Просто подмини!
Дори да ме виждаш, за мене сляп ти бъди!
Че от тебе се лее страшна отрова,
остави ме преди
да загине и последната шепа мечти!

 

 

      17.03-06.04     [Безименно]

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога е хубаво да рискуваш... Нали черните дупки могат да са портали към други измерения Поздрави!
  • И на мен ми хареса!
  • Много си е хубаво! Има идея и е тъжно.
  • Харесва ми! Силно е!
  • Тогава те поздравявам!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....