Ако можех да говоря на сърцето си,
ако можех с лъжите ти да го убия,
не бих му дала глътка обич,
не бих му дала къс надежда,
не бих го молила да вярва,
не бих му дала толкоз болка!
Не бих те молила отчаяно,
да вярваш в моята любов,
не бих градила празни кули,
не бих ти просила любов!
Но аз не мога да му кажа,
с каква отрова ме рушиш,
не бих могла да му покажа,
с какво презрение тръбиш!
За туй аз още те обичам
с изпепеляваща любов!
Затуй се моля всяка вечер,
да ме обичаш някога до гроб.
© Силвия Спасова Все права защищены
Поздрав за текста и Весела Коледа!