25.12.2006 г., 8:10

Не бих...

1.3K 0 2

Ако можех да говоря на сърцето си,
ако можех с лъжите ти да го убия,
не бих му дала глътка обич,
не бих му дала къс надежда,
не бих го молила да вярва,
не бих му дала толкоз болка!
Не бих те молила отчаяно,
да вярваш в моята любов,
не бих градила празни кули,
не бих ти просила любов!
Но аз не мога да му кажа,
с каква отрова ме рушиш,
не бих могла да му покажа,
с какво презрение тръбиш!
За туй аз още те обичам
с изпепеляваща любов!
Затуй се моля всяка вечер,
да ме обичаш някога до гроб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Болезнен текст в който героинята е жертва на несподелена любов!
    Поздрав за текста и Весела Коледа!
  • Сърцето има доводи,които разумът не познава!Весела Коледа!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...