Дори и да сгрешиш, ще ти простя!
(Обичането ми е като прошката).
Когато ме боли, докрай крещя!
Но винаги съм аз онази - лошата,
чиито писъци отнемат тишината.
Нали не мислиш, че е някой друг?
Това съм аз. Запълвам празнината.
Във тихото подреждам своя звук...
И всичкото ни вече е простимо!
Не бих простила само от необич.
Сърцето ми без теб е най-ранимо.
Тогава трудно прошката се носи!