L00P7R00P (Бобо)
38 83
6 мая 2008 г., 12:46

Не бих се предал 

  Поэзия » Любовная
641 0 2

Една тъмна нощ, но светъл лъч в тъмнината

прорязва облаците в душата ми и мрака убива.

Със светлия си поглед възкресява мечтата

и като грижлива майка святото чедо с одеало завива.

 

Грижовна и мила, просто ангел паднал на земята.

Не, тя не е просто частичка живот в душата -

мъртва и закърняла, но все пак готова за живота,

чакаща своята спасителка, да  й покаже какво е любовта.

 

Но защо всичко е студено, нима зимата дойде и при нас?

Нима това е краят и всичко е обгърнато в мраз?

Чувстваш ли края, сърцето ти обвито ли е в лед?

Защото аз още си спомням онези ягоди с мед...

 

Отминалите дни, нежните нощи в съня изплуват,

непокорни емоции в ранената ми душа бушуват.

Ала аз не бих се така лесно предал,

не и преди напълно на любовта да съм се отдал.

© Бобо Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Зузке. Хора като теб ми дават тази сила.
  • "Ала аз не бих се така лесно предал,
    не и преди напълно на любовта да съм се отдал." - Никога не се предавай! За любовта си струва всяка борба!

    Прекрасен стих, отново достигна до моето сърце!!!
Предложения
: ??:??