Не бих се предал
Една тъмна нощ, но светъл лъч в тъмнината
прорязва облаците в душата ми и мрака убива.
Със светлия си поглед възкресява мечтата
и като грижлива майка святото чедо с одеало завива.
Грижовна и мила, просто ангел паднал на земята.
Не, тя не е просто частичка живот в душата -
мъртва и закърняла, но все пак готова за живота,
чакаща своята спасителка, да й покаже какво е любовта.
Но защо всичко е студено, нима зимата дойде и при нас?
Нима това е краят и всичко е обгърнато в мраз?
Чувстваш ли края, сърцето ти обвито ли е в лед?
Защото аз още си спомням онези ягоди с мед...
Отминалите дни, нежните нощи в съня изплуват,
непокорни емоции в ранената ми душа бушуват.
Ала аз не бих се така лесно предал,
не и преди напълно на любовта да съм се отдал.
© Бобо All rights reserved.
