Не боли
Тръгнах си от теб,
както лятото си тръгва от града ни.
В мен вече не е топло... но не боли.
Няма сълзи - нали в мен е зима.
Замръзнали... както моята съдба.
И птиците не пеят вече.
Забраних им.
Само студ...
и страх.
Но не боли.
Бягам все напред
и ето го Снежният Човек.
Той ми трябва, за да те забравя -
За да не боли.
... и пак ще видя твойте очи,
в мен всичко пак ще затрепти.
Снежният Човек ще се стопи,
пак сълзи... но след тях дъгата идва...
с теб да бъда пак ще искам.
След съдбата си ще тръгна.
Ала ще боли...!
както лятото си тръгва от града ни.
В мен вече не е топло... но не боли.
Няма сълзи - нали в мен е зима.
Замръзнали... както моята съдба.
И птиците не пеят вече.
Забраних им.
Само студ...
и страх.
Но не боли.
Бягам все напред
и ето го Снежният Човек.
Той ми трябва, за да те забравя -
За да не боли.
... и пак ще видя твойте очи,
в мен всичко пак ще затрепти.
Снежният Човек ще се стопи,
пак сълзи... но след тях дъгата идва...
с теб да бъда пак ще искам.
След съдбата си ще тръгна.
Ала ще боли...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ДеСтиНи Все права защищены
