Тръгнах си от теб, както лятото си тръгва от града ни. В мен вече не е топло... но не боли. Няма сълзи - нали в мен е зима. Замръзнали... както моята съдба. И птиците не пеят вече. Забраних им. Само студ... и страх. Но не боли. Бягам все напред и ето го Снежният Човек. Той ми трябва, за да те забравя - За да не боли. ... и пак ще видя твойте очи, в мен всичко пак ще затрепти. Снежният Човек ще се стопи, пак сълзи... но след тях дъгата идва... с теб да бъда пак ще искам. След съдбата си ще тръгна. Ала ще боли...!
Исках да експериментирам.Благодарение на теб разбрах, че експериментът ми не е бил успешен. Уважам мнението на другите, още повече на автори като теб!
Благодаря
Так поднесено...(шрифта)
е грозно и не докосва...
Когато отидем в магазина и ни преложат нещно дефектно...не го вземаме нали?
Ако не сме го видяли...го връщаме.
Лично мнение за стиха, не за теб като автор!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.