Не боли
Тръгнах си от теб,
както лятото си тръгва от града ни.
В мен вече не е топло... но не боли.
Няма сълзи - нали в мен е зима.
Замръзнали... както моята съдба.
И птиците не пеят вече.
Забраних им.
Само студ...
и страх.
Но не боли.
Бягам все напред
и ето го Снежният Човек.
Той ми трябва, за да те забравя -
За да не боли.
... и пак ще видя твойте очи,
в мен всичко пак ще затрепти.
Снежният Човек ще се стопи,
пак сълзи... но след тях дъгата идва...
с теб да бъда пак ще искам.
След съдбата си ще тръгна.
Ала ще боли...!
както лятото си тръгва от града ни.
В мен вече не е топло... но не боли.
Няма сълзи - нали в мен е зима.
Замръзнали... както моята съдба.
И птиците не пеят вече.
Забраних им.
Само студ...
и страх.
Но не боли.
Бягам все напред
и ето го Снежният Човек.
Той ми трябва, за да те забравя -
За да не боли.
... и пак ще видя твойте очи,
в мен всичко пак ще затрепти.
Снежният Човек ще се стопи,
пак сълзи... но след тях дъгата идва...
с теб да бъда пак ще искам.
След съдбата си ще тръгна.
Ала ще боли...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДеСтиНи Всички права запазени
