Не боли
968
0
0
полунощ
поредна среща
с бялото поле
никому ненужни стихове
изливат се
сред редовете...
гласът ми
като в кладенец
към мен се връща
и отново
все така
непрестанен кръговрат
на мои
плахи отражения
минали
били
от мрачни
неживяни дни
в мълчание минават дните
тишина
горестни слова
към себе си
погубване.
изгубих се
изгубих те...
нещо се пречупва
тихо
и кърви...
вече не боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Поли Все права защищены
