17 нояб. 2008 г., 13:35
Не бях добра, а пареща трева.
Коприва... бурен в късна есен.
Заниците ми - сивата мъгла,
премесена с море и плесен.
Не бях добра, а капеща слана.
И окосих с дъха си тази песен.
В съня ми бе дъждовна вечерта.
Денят ми болка във навехнат глезен.
И стенеща. Издрана тишина.
Захлупена под одър да не шава.
Ни бяла, нито синя съм сега,
а огнена, изплетена жарава. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация