18 дек. 2019 г., 12:11

Не бях готова

787 2 0

Не бях готова за любовта ти голяма.

Не бях готова да бъда твоя дама.

 

И подведох и предадох те и много ме боли.

Е, съдбата правилно реши-

на изпитанията аз не издържах...

и тя ни раздели.

 

Сега пораснах аз голяма.

На живота гледам с други очи.

Сега доверие на никой нямам,

но няма те и теб, уви.

 

Как да намеря сили сега да продължа,

след като сама на себе си не мога да простя?

 

Как да намеря сили да се извиня,

като зная че за края,

моя беше цялата вина?

 

Как да успокоя съвестта - 

кого да мразя, и на кого да мъстя?

 

Изгубих толкова време да мълча и да търпя.

Как да живея с тази вина,

че сама обърках своята съдба,

и обрекох се на вечна самота?

 

Дали някога ще успея да изкупя греха?

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Sss Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....